13.03.2010, Събота

Селско стопанство

Земеделски и горски ресурси

Община Харманли разполага с 452 212 дка земеделска земя, заемаща относително висок дял - 65,11% от територията на общината. В структурата на земеделските терени в общината най-голям дял заемат нивите – над 65%. Следват терените, покрити с мери, пасища и трайни насаждения. От размера на земеделските площи 332 698 дка или 73.57% представляват обработваеми територии. От тях поливните площи заемат 80 772 дка (24,28%).
При съпоставка с данните за област Хасково, относителният дял както на земеделските фондове, така и на обработваемите поливни площи в общината е по-висок. За сравнение земеделската земя в областта заема 57,22%, а обработваемата поливна част от нея - 18,70%.
Високият дял на земеделските земи, в т.ч. обработваеми е изключително благоприятен фактор за развитието на земеделието в общината. Допълнителен фактор, който оказва влияние върху земеделските дейности в региона, е ранният завършек на земеразделянето в повечето от населените места. Доказателство за положителните последици е високият размер на стопанисваните земи от частни предприемачи – над 60%.
Както беше подчертано горските терени в община Харманли заемат 196546 дка и представляват 28,30% от общата й територия. За сравнение горските масиви в област Хасково са разположени върху 1 867 421 дка и заемат 33,75% от територията на областта.
По вид и предназначение на земите, горският фонд има следните основни територии:

• По вид на земите. С най-висок дял са горите (над 95%), следвани от: скалните образувания, пясъци и сипеи; горски пътища; дворни места и др.
• По предназначение на земите. Най-обширни територии заемат горите със стопанско предназначение, следвани от горите със специално предназначение (защитени гори и местности, рекреационни гори) и горските пасища.

В най-общ план, горите във фонда представляват по-големи и по-малки комплекси, разпръснати сред обработваемите земи в равнинно-хълмистата част на стопанството, по поречието на река Марица и по склоновете на част от Източните Родопи.
Макар и относително нисък като дял от територията на общината, горският фонд предоставя благоприятни условия за развитие на полупланинско животновъдство, билкосъбиране и събиране на диворастящи гъби. Освен това горските ресурси в района (предвид високите качествени характеристики) са изключително качествена суровина за дървопреработващата промишленост.

Горско стопанство

Горско стопанство „Харманли” включва няколко териториални единици, вкл.извън района на общината. В по-конкретен план, Горското стопанство обхваща територията на Държавния и общински горски фонд в общините Симеоновград, Харманли и Маджарово. В община Харманли са включени райони от горскостопанските участъци “Харманли” и ”Върбово”. Предвид тези обстоятелства, по-нататъшното изложение за характеристиката на горския фонд е направено общо за цялата територия на стопанството.
Горският фонд на ГС„Харманли” е с обща площ 404 816 дка , в това число горски пасища – 11 064 дка. Залесената част на горското стопанство е 335 137 дка, което представлява 82,8% от общата площ. Размерът на незалесената дървопроизводителна площ е 26 024 дка или 6,4% от площта на горското стопанство. От нея 5 216 дка заемат невъзобновените сечища и пожарища. Недървопроизводителна площ се равнява на 32 591 дка, които представляват 8,1% от площта на горското стопанство.
Организацията на стопанисването на горските масиви е в пряка зависимост от предназначението на горите. За групата на горите със стопанско предназначение са предвидени подходящи сечи, залесявания и други мероприятия за целесъобразно стопанисване и добив на строителна дървесина с високи качества. Целта е да се използва най-рационално почвеното плодородие, без да се нарушават водохранните и почвозащитните функции на гората.
Стопанисването на групата гори със специално предназначение е в зависимост от особените функции, които същите изпълняват. То се състои в запазване и повишаване на естетичните, хигиенните, водоохранно-защитните и други специални функции, съобразно категорията на гората. Мероприятията са диференцирани за всяко насаждение, според състоянието му.
На територията на Горското стопанство се осъществяват и няколко вида сечи: главна (с най-голям дял на голата сеч); отгледна сеч (преобладават осветленията и прорежданията) и санитарна сеч (за всички насаждения и култури с установени заоблени и повредени участъци).
От страничните ползвания на гората най-важно място заема пашата на добитък в горите. Общо в стопанството е разрешена паша за едър и дребен добитък на площ от 251 551 дка.
Освен за развитие на животновъдство, на територията на горското стопанство има сравнително добри условия за билкосъбиране. Годишно има възможност за събиране на около 3 тона билки (лайка, жълт кантарион, подбел, мащерка, риган, цвят от бъз, глог и др.), 3 тона диворастящи горски плодове и около 4 тона горскоплодни култури от орех, бадеми и лешник. Диворастящи гъби могат да се събират приблизително 1,5 тона годишно.
В бъдещ план дейностите в областта на горското стопанство в общината ще бъдат свързани със следните приоритети:

• провеждане на отгледни сечи в гори на възраст по-малко от двадесет години;
• изграждане на горски пътища /с дължина около 10 км./;
• отглеждане на новозасадени култури;
• извършване на инвестиции в закупуване на оборудване, инструменти, машини и технологии, полеви инвентар и транспортни средства.

Растениевъдство

Под влияние на подходящите природни и климатични особености в региона, растениевъдството в община Харманли се очертава като традиционен отрасъл за развитието на местната икономика. Относително високият дял на обработваемите площи се явява основен фактор за развитието на традиционни сектори като: производство на зърнено-хлебни и фуражни култури, овощарство, зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство.
За стопанската 2003г. – 2004г., най-висок дял в общия обем на засетите масиви в общината имат площите със зърнено-хлебни и фуражни култури – 42 000 дка. От тях най-обширните площи са заети с пшеница – 37 000 дка.
Голяма част от обработваемите масиви в общината са заети с трайни насаждения – 12 500 дка. Повечето от тях представляват ябълкови и лозови масиви. В структурата на засетите площи следват: техническите култури (тютюн и слънчоглед), зеленчуците и бостаните.
На поместената по-долу Таблица №14 са представени засетите площи с основни земеделски култури в общината за стопанската 2003г. – 2004г.:

Таблица 14/Графика 8 Засети площи с основни земеделски култури в община Харманли за стопанска година 2003 - 2004

Земеделска култура	Площ	Относителен дял
зърнено-хлебни и фуражни култури	42 000	63.93%
- пшеница	37 000	56.32%
- ечемик	5 000	7.61%
- царевица	600	0.91%
зеленчуци	3 000	4.57%
технически култури	6 200	9.44%
- тютюн	4 960	7.55%
- слънчоглед	1 240	1.89%
бостани	2 000	3.04%
трайни насаждения	12 500	19.03%
Общо	65 700	100.00%

Средните добиви на пшеница в общината са около 250 кг/дка, а тези на слънчоглед са 120 кг./дка. За сравнение като цяло средните добиви в Южен централен район на планиране са съответно – 281 кг/дка от пшеница и 84 кг./дка от слънчоглед. В сравнение с данните за областта, правят впечатление значително по-високите добиви на слънчогледово семе в общината за сметка на произведената пшеница.
В сравнение с предходните две години, добивите на тютюн през 2004г. в община Харманли намаляват. По- ниското производство е резултат преди всичко от ограничените (по решение на Министерство на земеделието и горите) квоти за производство на тютюн за реколта 2004г.
Както беше споменато, земеделските територии заемат най-голяма част от територията на общината. Най-обширна е площта им в землището на с.Поляново – 31 623 дка, с.Доситеево – 29 993 дка и с.Овчарово – 27 372 дка. Отнесени спрямо общата площ на землищата, относителните дялове на земеделските територии са най – големи в землищата на селата Коларово – 92.74%, Поляново – 88.74%, Българин – 78.17%, Овчарово – 77.34%, а най – малки - в землищата на селата Болярски извор – 41.42% и Върбово – 42.35%.
Най-големи територии с обработваема земя има в землищата на селата Поляново – 23 303 дка, Браница – 23 091 дка и Доситеево – 20 946 дка. По-оскъдни с обработваема земя са землищата на селата Лешниково – 6 050 дка и Преславец – 6 672 дка.
Въпреки добрата териториална осигуреност и произтичащите от това предпоставки за съвместни селскостопански дейности, кооперациите в общината не са много на брой. Причината за липсата на кооперативна инициатива е недостатъчният финансов ресурс и ниската степен на информираност относно възможностите за финансиране на земеделските организации. Това е и основната причина частните стопанства в общината да имат незадоволителна материално-техническа база. Липсва периодичност при подновяване на селскостопанската техника, в следствие на което материалните средства са изхабени и с нисък производствен капацитет. На практика стопанските дворове в общината разполагат само с най-необходимите технически средства.
Като цяло растениевъдството в община Харманли се характеризира със задоволителни темпове на развитие и има изключително благоприятни условия за растеж. Основна причина за недостатъчно ефективното използване на ресурсите са многото на брой малки земеделски стопанства с екстензивно развитие. Намалелите добиви от някои традиционни култури за общината (предимно технически и зърнени култури) са резултат от липса на подходяща агротехника и неспазване на стандартите за химическа обработка, наторяване, както и използването на лош посадъчен материал. Липсата на организация по изкупуването или преработването на продукцията също е проблем от голяма важност. Не на последно място негативно отражение върху растениевъдството оказва и конкуренцията на по-евтините пазари за селскостопански продукти в съседните страни.
Приоритетите в посока подобряване на дейностите в областта на растениевъдството е стимулирането на частните земеделски практики, основно чрез финансиране на проекти по национални и международни програми. През 2003г. и 2004г. в община Харманли има няколко одобрени проекта по програма САПАРД. Те са на частни стопани и са свързани с възстановяване на овощни градини, лозови масиви и зеленчукопроизводство. Освен възстановяване на насажденията, проектите включват и обновяване на селскостопанската техника и инвентара за земеделска обработка.
Слабата инициатива на местното население при усвояването на финансови ресурси от предприсъединителните програми на ЕС се дължи на:

• липсата на доверие на местния бизнес в държавните и европейски институции и страх от съществуването на корупция в тези среди;
• неотговаряне на голяма част от условията и изискванията на ЕС за финансиране поради факта, че не за регистрирани като земеделски производители и не са декларирали дейността си;
• последното е и основна причина за ограничения достъп до кредитни ресурси;
• и не на последно място липсата на информираност на бизнеса за съществуващите възможности.

В бъдещ план Община Харманли следва да предвиди по- активни дейности за преодоляване на споменатите негативи като се отдели особено място на информирането и разясняването същността на европейските и международни програми за финансиране на инвестициите и дейностите в земеделието след присъединяването ни към Европейския съюз.

Животновъдство

Животновъдството в община Харманли се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Изключително перспективно е развитието на биволовъдството. Приоритет на територията на общината са още секторите млечно и месно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство.
През 2004г. в частните животновъдни стопанства на общината са отглеждани 2 476 говеда, 320 биволи, 20 369 дребен рогат добитък и 2 193 свине. В областта на птицевъдството и пчеларството данните са съответно – 39 560 броя птици и 2 419 пчелни семейства.
Броят на отглежданите животни в общината за 2004г. е проследен на поместената по-долу Таблица № 15

Таблица 15 Брой на селскостопанските животни в община Харманли за периода 2004 г.

Селскостопански животни	Брой
Говеда	2 476
в т.ч.крави	1 779
Биволи	320
в т.ч. биволици	193
Овце	15 169
в т.ч. овце майки	11 729
Кози	5 200
Свине	2 193
в т.ч. свине майки	189
Птици	39 560
в т.ч. кокошки носачки	30 881
Пчелни семейства	2 419

В сравнени с отглежданите животни през 2000г., ръст в производството се наблюдава единствено в броя на овцете и пчелните семейства. Нарастването на броя на овцете е близо 30%, а на пчелните семейства - приблизително 100%. Това до голяма степен е резултат от тенденциите като цяло в Южен централен район за планиране. Трябва да се подчертае и факта, че пчеларството е с добри традиции в региона и съществуват много добри условия за неговото развитие.
Данните за секторите в животновъдството, показващи отрицателна тенденция в развитието си са съответно намаление на отглежданите крави с 28,44% и на отглежданите биволи – с 33,13%. Тук е очевидно, че преобладава спад в млечното говедовъдство, което е силно повлияно от ниските изкупни цени на млякото.
Тенденциите в изменението на броя на отглежданите животни е представено графична на следващата Графика 9:

Графика 9 Изменение в броя на отглежданите селскостопански животни в община Харманли за периода 2000г. – 2004г.

 

По отношение на биволовъдството е необходимо да се предвидят специални мерки за запазване на неговото развитие. Броят на биволите намалява ежегодно, а биволското мляко е високо ценено не само заради маслеността си, но и заради физиологическите си качества. Център на биволовъдството е с.Иваново. То е разполагало с добро племенно стадо и разплодни животни с отлични качества. Днес няма на разположение разплодни животни – внос (особено подходящата порода “Мура”) и генетичния потенциал на съществуващите животни се е променил. Това важи и за стадата в селата Лешниково и Славяново.
Вследствие намаляването на броя на животните, намаляват и добивите от животинска продукция и то основно в сектор млекопроизводството. За 2004г. произведеното мляко в общината е 7 081 хил.литра, от тях 4 447 хил.л. – краве; 254 хил.л. – биволско; 922 хил.л. – овче и 1 458 хил.л. – козе.
Като цяло, повечето от селскостопанските животни се отглеждат в дребни стопанства. Това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони.